Ивановден (от старобълг. „Бог е милостив“, от евр. „Божа благодат“) е религиозен и народен празник, празнуван в чест на св. Йоан Кръстител, който предрича идването на Исус Христос и дава Свето кръщение (Богоявление) в река Йордан. Отбелязва се неподвижно на 7 януари по православния църковен календар.
Според народното вярване Св. Йоан е покровител на кумството и побратимството. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от следсватбените обичаи, с който се затваря широкият кръг на сватбената обредност. Този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже и именниците. В югозападна България къпят младоженките и малките момиченца на възраст до 1 година. Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Народната представа за Св. Иван като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза.
На Ивановден изтича срокът, през който ходят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено царя на чешмата и го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста и арапи мъже. Накрая всички излизат на празнично хоро, с което приключва пълният цикъл на обичая Коледуване.
Ивановден е най-празнуваният имен ден в България, отбелязван от около 174 хиляди души.[1] По старому е празнуван на 20 януари. Имен ден празнуват Иван, Ваньо, Иванка, Ивана, Ваня, Ванина, Иво, Ива, Ивайло, Ивайла, Ивелин, Ивелина, Ивет, Ивета ,Иванина, Ивона, Йов, Йово, Йолина, Йоан, Йоана, Йонко, Йонка, Йото, Жан, Жана, Калоян, Яна, Янина, Ина.

Източник: RegNews