1 юли, около половин час след обяд. Близо 60 служители на пожарната с десетки специализирани автомобили са заели отцепения разклон по главния път в района на Дебелец. Близо 12 часа по-рано задрямалият от умора водач на камион с 20-тонна цистерна пропуска отбивката от пътя и в опит да свие в последния момент излиза от шосето и обръща камиона. През петте люка на цистерната започва да тече безцветна, но опана течност – стирен (стирол). Три часа по-късно концентрациите на отровния химикал в Дебелец се оказват около 8 пъти над нормата и започва първата почти пълна евакуация на населено място от десетки години.
На място пристига втората смяна на група “Аварийно-спасителни дейности” в Г. Оряховица. След близо 12 часа колегите им от първата смяна уморени се прибират за заслужена почивка. Застъпилият екип от осем служители, съвместно с пожарникарите ще трябва да извърши най-опасната част от операцията – да изправи обърналата се цистерна и да източи от нея 16 тона стирен в друго превозно средство. Температурата по това време е над 40° С, а това е горната граница на температурния диапазон, при който стиренът се възпламенява.
“Това, което предстоеше да направим, беше с висока степен на сложност и трябваше да се действа много внимателно”, споделя един от ветераните в екипа Любен Петров.
Спасителите коментират, че само центровката на 140-тонния кран е отнела близо 40 минути, преди да започне същинската част по повдигането. “Най-сложното и опасното в цялата операция е преливането “на самотек”, както му казваме ние”, разказва Петров.
Преливането на “самотек” изисква цялата цистерна да бъде повдигната във вертикално положение във въздуха, след което, докато виси, се източва с маркуч на принципа на скачените съдове в намиращата се под нея празна цистерна. Процесът е много опасен, тъй като най-малката грешка би могла да доведе до нов, по-тежък разлив или до взрив, който би помел всички.

“Адреналинът се вдига изключително много. Мисълта какво може да стане с нас и с околните задължава да бъдем много взискателни – най-вече към себе си, за да опазим и нас, и другите хора…”
Спасителите споделят, че целият процес би бил невъзможен без огнеборците от пожарната служба. Основната задача на пожарникарите бе да поддържат охладена цистерната, за да не достигне критичните температури, които биха довели до запалване и взрив. Изливат се непрекъснато огромни количества пожарникарска пяна. За да не се стигне до искра от търкането в асфалт и метал, цялата пътна настилка е покрита с въглеродното съединение, използвано за гасене.
“Добрата работа, стиковката между група ПБЗН и спасителни дейности и изключителното внимание, което се обръщаше на всеки детайл, беше основното, което доведе до благополучния край. Следяхме примерно да не работим със сапани (технически средства, подобни на въжета, използвани в товаро-разтоварителни дейности) от рода на веригата, а с широки платнени такива, за да намалим риска”, обясняват спасителите. Изтеглянето на цистерната е станало със стар комплект сапани, ползван при изваждането на пропадналия автобус в река Лим през 2004 г.

Осемте момчета от смяната, участвала във ваденето на цистерната, имат солиден опит в аварийно-спасителната дейност. Любен Петров и колегата му Марин Маринов имат 21 г. като спасители, а в смяната няма човек с по-малко от 10 г. стаж в същата служба. Много от тях са участвали в други тежки операции, дори и зад граница.
През 2004 г. членове на групата в Г. Оряховица са били изпратени и при акцията по издирването на оцелели при потъването на българския кораб “Хера” при Босфора. Служители на тогавашната “Гражданска защита” са участвали и в спасителни дейности след опустошителните земетресения в Турция през 1999 г.
Въпреки солидния си опит, на спасителите им е трудно да откроят най-сложния случай. Със сигурност този в Дебелец е сред най-тежките. “Неизвестността беше най-страшна, не толкова нещо друго. Не знаехме какво точно може да се случи при изтеглянето. В Турция също беше много трудно, всичко се люлееше, взимахме повдигателните възглавници и се напъхвахме под панелните постройки и не знаем дали цялата сграда няма да рухне върху нас. Бягаме максимално бързо обратно…”, обяснява Любен Петров.
Въпреки ежедневните опасности, за цялата си дългогодишна работа отрядът няма нито един загинал или тежко пострадал. “Подготовката ни пази най-вече, ние постоянно се тренираме. Направиха и център за обучения в Монтана, който има важна роля в тренировките, участваме и в задгранични обучения. Ежедневието също много ни учи – ние трябва да сме напълно наясно какво можем и какво не можем да направим… А дали изпитваме страх – страх ме е за живота на този, на който отивам да помагам. За нас самите… не, не усещам такъв”, обяснява ветеранът Петров.
И късметът не е за пренебрегване, коментира бившият началник на “Пътна полиция” Вельо Ценев, който от няколко месеца оглавява аварийно-спасителния отряд. Той припомня случай от 2005 г., когато цистерна с пропан-бутан се обръща на пътя край Килифарево, взривява се и убива на място шофьора. “Тъкмо бяхме изпратили наш екип. Цистерната се взриви няколко километра преди той да стигне. Ако беше станало 15 минути по-късно, тези момчета може би нямаше да са живи”, спомня си Ценев.
Доста често на мъжете се налагат и по-леки задачи – да спасяват някоя къща от влязла змия, разбесняла се котка, гнезда на пчели или стършели. “Хората подават сигнали за какво ли не. Тези случаи може да изглеждат комично, но всъщност ние ги възприемаме съвсем сериозно и работим с нужното внимание. Понякога хората наистина не са в състояние да се справят с тези наглед дребни проблеми и уплашени търсят помощ. Винаги се отзоваваме”, разказва Ценев.
Спасителите са категорични, че важно условие за успеха на една операция е екипната работа. “Сам човек е за никъде. Един Бербатов нямаше да е Бербатов, ако нямаше другите десет зад себе си. Без екип не е възможно да се работи. Стиковката е изключително добра. Дори с жестове можем отлично да се разбираме. Когато се облечем в тези тежки химически облекла, въпреки разговорните устройства, самите жестове са много важни – показват много”, обяснява Любен Петров.
Момчетата, са категорични, че не биха сменили работата си. “Всички ние сме се отдали на тази професия, претръпнали сме, и свикнали сме и се надяваме занапред да имаме по-малко работа. Радва ни това, не само мен и колегите, че ние с нашите действия можем да успеем да помогнем на хората”.

Източник: ЯнтраДнес