Новини от Горна Оряховица

Лютеницата се родила по време на криза миналия век, спасява ни и сега

сряда-14.09.2011г. - от - Светослав Стефанов

Краят на лятото e сезонът за приготвяне на зимнината. Сред правените вкъщи консерви особено важно място заема домашната лютеница. Традицията за нейното приготвяне, предавана от баби на дъщери и внучки, се губи назад в годините. Лютеница, приготвена само с естествени продукти, не само е изключително вкусна, но носи в себе си носталгия по отминаващото лято. В нея се крие усещането за селско огнище, домашен уют и сигурност за утрешния ден. А удоволствието да намажеш филия с току-що свалена от огъня гореща лютеница е невероятно!
Домашната лютеница е уникален български продукт и с основание може да се счита за един от националните ни символи. Най-малко в областта на кулинарията… А богата реколта от родни домати тази година определено буди оптимизъм за домашната лютеница.

Кулинарните особености в различните национални кухни почти винаги разкриват контрасти в манталитета на отделните народи. В родната кухня има емблематични ястия – кебапче, кюфте, мешана скара, шопска салата, таратор, шкембе чорба. Всяко едно от тези ястия може да се обвърже с характерни душевни белези на българина. Лютеницата е не само предястие или гарнитура, а съществена част от българската менталност. В българската народопсихология едросмляната домашна лютеница е нещо устойчиво, изконно родно…
Днес погледът на българина в бъдещето е също като пъта до мазето, където се държат лютеница, компотите и киселото зеле. Защото друго си е в условията на криза,да извадиш собственоръчно направен буркан лютеница.
Думата лютеница пробужда в съзнанието на много хора образите на възпълни домакини, които в края на септември клечат около димящи огньове, бъркат с дървени лъжици червената смес в големи широки тави, докато обсъждат поредния актуален телевизионен сериал. Преди две десетилетия тази картинка можеше да се види в началото на есента не само по селата, но и в кварталите на по-големите градове. Варенето на лютеница носеше съществена част от специфичната атмосфера на умерено ситото благоденствие от 70-те и 80-те години. В магазините тогава се продаваше основно един вид лютеница – “Хоро”. Днес на пазара има десетки разновидности, но вкусът им е вече друг. Сега е трудно да се открие лютеница, която дори малко да се доближава по качество и вкус до онази, произвеждана по някогашния държавен стандарт. Макар че някои производители предлагат “домашна лютеница”, в която има нарочно оставени парченца от печени чушки.
В магазините сега могат да се намерят и далечни братовчеди на лютеницата – пинджур, айвар, кьопоолу и др. Те са част от кулинарните традиции на други балкански държави – Македония, Сърбия, Турция, но като състав, начин на приготвяне и вкусови качества не могат да се сравняват с българската лютеница.
У нас в познатия си вид лютеницата се появява по време на икономическата криза през първите десетилетия на миналия век. Около 1930 г. в България започва усилено производство на домати и червени пиперки за консервната промишленост – за вътрешно потребление и за износ. В годините на Втората световна война лютеницата започва масово да се произвежда и бързо придобива известност. Тя има наченки и разновидности в смес с различни други зеленчуци и дълго преди това, но класическото й изпълнение е от печени белени червени пиперки, домати и при желание малко печени белени патладжани. Добавя се малко количество олио и подправки. Особено важно в случая е олиото – блажното, заменило зехтина в годините на Първата световна война и превърнало се в символ на битово благополучие и ситост.
Индустриалното производство започва в началото на 50-те години на миналия век. Появява се Българският държавен стандарт за лютеница. В него се допускали само доматено и пиперково пюре, кромид лук, сол, захар, олио. С излизането на този стандарт и наличието на индустриална технология прави лютеницата масов продукт. В средата на 80-те години са направени промени в състава на БДС за лютеницата. Заради започналите икономически трудности при социализма и поскъпването на енергията вече се допускало и слагането на нишесте, за сгъстяване.
Към лютеницата се добавяли различни пюрета – от чушки, моркови, патладжан. След 1989 г. и преминаването към пазарна икономика БДС за лютеницата логично се отменя. Към настоящия момент лютеница правят много производители. И тъй като те се съобразяват с ниската покупателна способност на потребителите, произвеждат предимно продукти на ниска цена.
Българската лютеница в класическия си неподправен вид се отличава с изключително висок здравословен индекс, има хранителни, диетични и дори лечебни свойства. Много от съдържащите се в нея вещества са едни от най-необходимите за правилното развитие, поддържане и възстановяване на човешкия организъм. Плодовите захари, киселини, витамини, минерални соли, микроелементи и други вещества, съдържащи се в лютеницата, са лесноусвоими като енергиен източник. Облекчава се обмяната на веществата, пектинът свързва и изнася от организма вредни вещества, повишава се работоспособността.
Приготвянето на домашна лютеница е дълъг и сложен ритуал, който може да отнеме цял ден. Задължителните съставки са печени белени пиперки, изварено натурално доматено пюре и печен патладжан. Когато печенето е на истински огън, те получават неповторим аромат.
След печенето, беленето и смилането на чушките, доматите и патладжана, приготвената от тях смес се вари на огън в дълбока тава. Необходимо е непрестанно бъркане с голяма дървена лъжица поне 3-4 часа. И в него е най-тънкият момент – огънят не трябва да е силен, за да не загори лютеницата, която постепенно се сгъстява. Кога се познава, че лютеницата е готова? Когато след прокарване на бъркалката започне да се образува пътечка по дъното на тавата. Тогава идва ред на овкусяването с добавянето на сол и захар. Малко преди свалянето от огъня се прибавят лютивите пиперки, ситно нарязаните магданоз и скилидки чесън и кимион. Накрая следва затваряне в буркани и стерилизация. Добре изварените консерви са годни за съхранение до три години.
Разбира се, домашната лютеница може да се приготвя в различни варианти, според индивидуалния вкус с прибавяне на лук, моркови, цели люти чушлета…
Истинската лютеница задължително трябва да се прави от българско доматено пюре. Такова обаче не се предлага на пазара. Освен това в България вече не се прави и пиперково пюре. Оказва се, че националният символ – лютеницата, днес масово се прави от китайско доматено пюре, турски патладжани, гръцки или македонски чушки, с добавка на консерванти, оцветители и дори тиквено пюре.
Именно тиквеното пюре е последният хит сред производителите на лютеница у нас. Масово то се използва за заместител на по-скъпите домати и пипер, защото е 3-4 пъти по-евтина суровина от тях. Освен това тиквите служат и за сгъстяване на лютеницата, понеже са с доста по-високо съдържание на сухо вещество от доматите, не се изисква и дълго изваряване, което харчи скъпа енергия. Не се налага и слагането на захар, защото пюрето е с естествена сладост. Тиквено пюре се внася у нас и от Турция и Македония.
За производството на 1 тон пюре са необходими 6 тона домати и затова българските предприятия предпочитат вносни или направо внасят готово пюре, най-често от Китай. Но дори и тези домати, които се обработват у нас, над 90 % се внасят отвън. Все пак богата реколта от родни домати тази година буди оптимизъм за бъдещето и качеството на българската лютеница.
Ако страната ни иска да запази българската лютеница, трябва да се разработи документацията за защитата й като традиционен български продукт пред ЕС. И това е добре да стане още сега. Защото Сърбия, Македония и Турция един ден ще влязат в Европейския съюз и тогава като нищо ще поискат да регистрират лютеницата като своя. Както направи Гърция с българското саламурено сирене.

Източник: ЯнтраДнес

Лютеницата се родила по време на криза миналия век, спасява ни и сега

Реклама в Gorna.bg

 

Информация за община Горна Оряховица

Държава: България
Община: Горна Оряховица
Област: Велико Търново
Кмет: инж. Добромир Добрев
Население: 34,677
Площ: 318кв.км

Прогноза за времето в Горна Оряховица

Реклама в Gorna.bg

 

Актуални новини от Горна Оряховица

Полицията разследва убийство в Лясковец, има задържан

Полицията разследва убийство в Лясковец, има задържан

четвъртък-09.08.2018г. - от - Рени Първанова

Служители на полицейското управление в Горна Оряховица разследват тежко криминално престъпление.

Община Горна Оряховица кандидатства с проект за създаване на социално предприятие

Община Горна Оряховица кандидатства с проект за създаване на социално предприятие

сряда-05.04.2017г. - от - Дарик

Предвидено е проектът да продължи 16 месеца, като подкрепата за осигуряване на заетост ще бъде за период от 12 месеца.

Пръскат парковете и зелените площи в Г.Оряховица срещу кърлежи и бълхи

Пръскат парковете и зелените площи в Г.Оряховица срещу кърлежи и бълхи

сряда-05.04.2017г. - от - Дарик

Пръскат парковете и зелените площи в Г.Оряховица срещу кърлежи и бълхи

Ученици от цял свят събират пари за лечението на своя учителка от Горна Оряховица

Ученици от цял свят събират пари за лечението на своя учителка от Горна Оряховица

сряда-05.04.2017г. - от - в.Борба

Илияна Якова не спира да вярва, че един ден ще се върне здрава в училището