Директната продажба на стока от фермерите се оказва мисия невъзможна

Бисер Савов от Горна Оряховица има птицеферма в село Първомайци. Той е един от първите, започнал бизнеса с френски пилета преди 17 години. Сега отглежда кокошки носачки. Има натрупани и много опит, и идеи. Неслучайно е един от 11-имата производители от региона, който има право на директна продажба на суровина от фермата си по Наредба N 26 от октомври 2010 година на Министерството на земеделието и храните. Целта на нормативния акт бе да регламентира продажбата на ограничени количества месо, мляко, яйца, мед и други продукти направо на потребителите. Добрата новина обаче не е толкова добра, щом като само след два месеца от регистрацията си Савов търпи парична санкция.
АКТ ЗА НЕРЕГЛАМЕНТИРАНО ПРЕДЛАГАНЕ НА ЯЙЦА В СКЛАД НА ЕДРО ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО Е СЪСТАВЕН НА САВОВ В ДНИТЕ НА ВЕЛИКДЕНСКИТЕ ПРАЗНИЦИ. Все още стопанинът не знае в какъв размер е глобата, но недоумява защо му е съставен акт при условие, че по Наредба N 26 има право да предлага директно продукцията си. „Прочетох наредбата, като излезе, и си казах: „Добре е, щом като мога да продавам и в малки търговски обекти”. Поне там да вляза с цена и качество. Оказва се обаче, че нямам право да ги закарам и в склада. Наредбата е да се каже, че за малкия производител е направено нещо, а защитават търговците и големите производители. Регистрирах се, да съм изряден, а след два месеца - акт”, недоволства стопанинът. Той има право да доставя яйца до малки търговски обекти, но на тях трябва да е или наемател, или собственик. Според изискванията производителят има право да продава и директно във фермата си. Обаче каква е гаранцията, че някой, като си купи кашон с яйца, няма да ги вкара в магазина си. А няма как да докажа, че не съм ги закарал аз тези яйца, и попадам в един омагьосан кръг, тъжно констатира Савов.
На всичкото отгоре по Наредба 26 има право да продава само 500 яйца седмично, а той произвежда за това време 14 000. И се пита къде да пласира разликата. Афектиран от съставения му акт, прочел дори европейската наредба за директната продажба и установил, че българската е същата, само че има добавено ограничение, конкретно до 500 яйца за малките производители.
И още едно изискване, което връзва ръцете на фермера. Той няма право да влезе в търговката мрежа, ако няма център за пакетиране. „Имам помещение, преди две години можех да направя този център, но никой не ми каза. Никой не дойде при дребните производители да каже какво може и какво не може да се направи при тях. А и инвестицията за центъра сега е голяма, от порядъка на 30 000 евро за комбинирана машина, и то втора употреба. Един колега в Ломци си слага печатите на яйцата на ръка, при нас обаче искат сортировъчна машина, а уж всички се движим по една и съща наредба”, посочва 42-годишният мъж.
Побързал да се регистрира по наредбата, защото знаел, че няма да има проблеми, но се оказвало точно обратното. Защото и без тази наредба имал право да кара яйца до ресторанти, без изискването за пакетиращ център.
За да му издадат БГ номер, Бисер миналата година е вложил много средства, за да отговаря на европейските изисквания за фермата си, в която отглежда 2500 кокошки носачки. Така се получило накрая, че при животинките всичко е наред, но стоката нямало къде да реализира заради това, че няма център за пакетиране. Сега минава яйцата към сортировъчен център при приятел, за да може да ги продава.
„Твърдо съм решен, ако трябва, при министъра да отида, да ми я прочете той наредбата. И ако не успея да се преборя - край с кокошките. Ако не бях по тази наредба, не бих работил. Моят пазар основно беше в този склад, който зарежда ресторантите във Велико Търново. Като не мога да карам там, по-добре да не произвеждам яйца. А ако трябва да купувам задължително и сортировъчна машина, по-добре да махна кокошките и да приключа”, обобщава ситуацията Бисер Савов и допълва, че относно данъците за земеделските производители също е пълна каша.

Източник: Вестник Борба